letras.top
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

letra de изкуствена апатия (artificial apathy) - rapanizze`

Loading...

(verse one)

отнемам огъня от времето , спомените в сълзите ми
създавайки илюзия с болката във гърдите ми
от проблеми на плещите ми , временно съществуване
за блъскане стената в уморително гладуване

с мастилено тактуване , душата във кутията
превърнала се в опаковка част от мръсотията
отпадъците в чинията , загубили опората
пречупили съзнанието си в борбата с умората

в секундата на хората , живота през годините
ръждясали отношения във телата на машините
съзнанията убиващи , масовата решетка
не разкъсани конците на човешка марионетка

падаща надолу от себе си в бутилка алкохолизъм
пречупеното ни тяло страда от работохолизъм
със човека и водата , който я хвана във дланите
но тя не излекува на духовността му раните

(припев)

сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
съзнанието начупено , а картината във статия
родени да загиваме в изкуствена апатия

сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
огледалото начупено и виждаме непознатия
който с болка ни прегръща във изкуствена апатия

(verse two)

отнемам огъня от себе си в чувствата на тревожност
губя вярата във мислите си , и всяка една възможност
за развита алтернатива , погледите са в земята
вече въздухът изстива в прегръдката на змията

със отровата която задушава ветровете
вече трудно е да стана , счупени са коленете
във пламъкът на живота , на изгубена вербалност
аз съм болката във тяло на човешка емоционалност

бягам във посоката си , счупен ветропоказател
хвърлил пепел във гроба , на най-добрият си приятел
във водата обитател, най-самотното чудовище
обвинявайки таблетките за своето туловище

в очите и тъгата , прегърнала го с усмивка
тя го вижда променен във най-болната си обвивка
вече , черно отражение във него непознатия
заключен във болката на горчивата апатия

(припев)

сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
съзнанието начупено , а картината във статия
родени да загиваме в изкуствена апатия

сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
огледалото начупено и виждаме непознатия
който с болка ни прегръща във изкуствена апатия

letras aleatórias

MAIS ACESSADOS

Loading...