letras.top
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

letra de pechal - jluch

Loading...

остана ми малко парче от хоризонта, което блоковете да притискат, за да усещам болка. остана ми да си сецкам джонка без безспокоение, освен с една свещ до мен, че пендолчетата от чест ми спряха тока. знам няма лек, и т’ва тежи, но както виждаш имам достатъчно фантазия да остана жив. и я ползвам със т’ва, което ме заобикаля. не, че съм поет… не ми го лигавят – сигурно всичко е ‘щото съм скромен. знам своята роля и т’ва ме прави доста спокоен. естествено пиша цинични химни за улиците, щом живея в сюрреалистичен филм на ужасите. как да спазваме закони, като трябва да съдим цветя по стените със крадени флакони? само тогава сме доволни, барабани и микрофони, уникални и свободни, и сега като си спомни. ‘що тухли и бетон с дупли колони се криехме, за да не се гоним с куки по дворове. на училище другите ходят – ние не. ние пиеме, хилимие се, дали не ни е зле? ако нямаш пари си готов да свиеш gsm и би пецнал съседката, която е на 47. и колко малко всъщност се сещам, като сънища са в момента. светлото бъдеще изтече заедно с всички уроци от живота в една безкрайна съботна вечер. трябваше да съм наясно с това – още отначало, който трупа знание – трупа печал, трупа печал. (х4) 8 сутринта е – разхождам се в квартала, снощи е валяло. булеварда коварно гледал, в него се наблюдавам отдавна. като изпадна в … не вярващ в оригинала. живеем в обикновен свят, в който лекарството за всичко е пари, ако не е смях. и само едното от двете ми прави хапката вкусна, с повече пари нямаше да знам какво плюскам. та, света е жесток, поддържан от най-тъжното тържество. не е за мен, то е за стражите и апашите, ала и те не ми пречат. някак си успявам да си открадна щастие. не искам много – само един достойно живян живот. не съм завоевател и това не е моето ватерло. а да не е котле с катран, а дано е последен провал – след него е край. нека да е светлина, нека тя свети над всеки от нас. точно сега, когато трябваше да се чувстваме безсмъртни, усещаме, че утре всичко ще свърши. (х2) трябваше да съм наясно с това – още отначало, който трупа знание – трупа печал, трупа печал. (х3)