letras.top
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

letra de жлъч / sezko - чернохолик - jluch

Loading...

шибаната меланхолия
съмва се и отново съм усъмнен
не изпускам ритъма никога
не изпускам снер
а може би ритъма изпуска мен
може би е време да стана сериозен човек или поне
няа да победя в тая игра на кой е по-по-най-голем олигофрен
твърде много изисквания към себе си
затова към другите рядко имам претенции
като се сетя колко шибани неща имам да праа
иде ми… като кошмар
ще е тъпо да си прееба щастието за пари и за слава и уж го знам
може би не трябва да изпускам възможността
да тегля чертата тук сега
да покажа на себе си и на онея кой е господар
ала ме е страх, че страхът ми ще стане – юзда
винаги най-отпред и мнозина залагат на мен плюс това

времето тече и тече
каквото ще да става

и без тва само плямпам

шибаната меланхолия
тя си тръгна, последно беше с роклята с голия гръб
на подиума
последните десет секунди от филма ни заедно
не съм я виждал отдавна
всъщност никога оттогава
в апартамента ми има едно момиче със мен
прилича на нея
живеем заедно някак, както всички живеят
моя най-голям недостатък
е че губя всякаква логична идея
за това кой обичам
за кого ме е грижа
всичко в мен за един миг се променя
иска ми се да съм искрен
и със нищо да не … я
нараня
на ръба съм дори да полудея
ако сбъркам
ако е била тя – как отново да си я спечеля?
не знам дали има значение
понякога преставам да мисля дори за самия мен
писнало ми е от моя милост, хич не ме е грижа – не
не искам да чувам довиждане
толкова много неискрени довиждания сме имали в живота
сигурно и най-последното ни ще иска да е такова

времето тече и тече
каквото ще да става

и без тва само зяпам

шибаната меланхолия
времето е спряло, седя и го гледам през прозореца
времето е дядото
който седя цяла минута
до контейнера на общината с боклука
опитвайки се да си загаси фаса със слюнка
бях на 17 в 83, задръстване по житница
стори ми се смешно, но картината беше потискаща
особено през тия стъкла
беше ми също тъжно, може би изпитвах жал
накрая
дядото махна
пепелта от арда качака
и просто пусна до крака си остатъка на тротоара
след това го смачка и се разкара
сякаш
бърза занякъде
бях сам в автобуса
но не можах и се разсмях, момче

шото времето тече и тече
каквото ще да става

и без тва накрая изгаряш

letras aleatórias

MAIS ACESSADOS

Loading...