a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

letra de човешката комедия (choveshkata komediya) - tahoma

[verse 1]:
купонът е супер як
на сто и кусур етаж
хора танцуват на
асансьорната музика
подноси със купища
стока от супера
в ръцете ни глокове, узита, но
пръста на бог е на спусъка
пау!

слизам надолу
слизам надолу различно е шоуто
цици на голо
библия на скрина, бутилките молотов
ах! покрива мощно гори
разпада се и сега в хола вали
мъжете са голи и борят се в тинята
някой попита “защо не жени??”

прелиствам на “изток от рая”
един тика си пишката в пая
друг вика “аз крипто копая
че гроба е лесно тва сички го праат!”
трети обърнал е очите
прилича на някой спасител
от комикси, викам “вода да му сипем!”
прошепна една дума и тя беше “гибел”
mомиче звезди наредила
на масата дето добива се сила
tикат парите в бутилка
изнасят душите с носилка
момичето пуши и хили се
нищо, че чувства безсилие
викам “много шум се вдига!”
така се празнувало видовден

е го и ушев на входа
викам му “адът са другите хора…
и леко, че хлъзгав е пода
пропит е със кръв и със дрога”
извади с пистолета си
тръгна да търси виновника
спря се, каза си “c’est la vie!”
прекръсти се и пръсна си мозъка!

кръвта по пагона
подсказа за тва, че ше свърши купона
а не бях твърде доволен
и като ушев аз търсех виновен
взех пистолета и всички ме гледаха
казаха “ти си убиец на времето!”
влезнах в кенефа да мия ръцете
там имаше надпис с червило “от мене
не можеш да се скриеш!”
[verse 2]:
и не можеш ме излъжеш, брат
корабът в окото ти във моето е същият
и да избягаш, колкото и да се пънеш, няма
седи, грей се, докато се пържиш в ада

съзерцавай дълбините му, копеле
лапай мухите, аз съм повелителят, копеле
предаваш се кат казваш, че съдбата ти е
мащеха, обаче и вдовица е, копеле

нагнетени в теб обилно комплекси, за да
ги избиеш би избил сички човеци
но тогава на кого ще завиждаш?
тогава на кого ще приличаш? на мен

ем си лудо влюбен в себе си
ем живееш зарад другите – перверзен тип
шизофренен и болезнено превзет на
чевермето жертвения агнец – евала, бе, печен си

орисан си да не си щастлив апатичен
тип, афиширащ конформизма си. запазил съм
ти на първи ред и ти влизам vis-a-vis, тва е
концерт на демоните ти и викам ги на бис –
още! и ти не искаш да свършва, че
вместо тва концепцията за “нищо” побърква те
затва се тъпчеш с наркотици и църква, с “ако е
писано” също, но сценаристът е мъртъв

мен за всичко тва вини –
глад, войни, аз превърнах банките в параклиси
събличам се пред тебе и съм само по вината си
и ти ли, бруте? да бе, бате, аз съм ти!

как ще победиш злото в дуела?
въпросът риторичен е – що не се застреляш?? от
гордост и със нея само браниш ада вътре в теб
в тва да бъдеш зъл човек, няма по-добър от теб

[bridge]:
няма по-добър от теб

[verse 3]:
обратно на партито, стига с тия сатана и бог
ебал съм го, на плажа сме – водка и портокалов сок
сякаш няма утре, ше сме тук до последно, да мием
чаши и да хвърлим и боклука разделно!

пеперуди в корема, че тя е belly dancer
толкова е wanted – спагети уестърн. давам
екстази за злато и се избиват да взимат
плацебо е, но пак си се обичат и пипат

със звуци обрисувай ми испания, бейби –
майлс дейвис, танцувай мръсно – патрик суейзи
гласувай също, имаш хубав глас – попей ми – има
ли цветя на леглото, ако да, полей ги! ъ!

малко jay-z и на kanye yeezus
появи се един пичага, дето мяза на джизъс
и не заради тва че със сандали е пичът
а заради това, че обича! yes!

телта е бодлива
и около главата се увива
кръвта ми се стича, в устата се влива –
мм мм, батенце, ужасно е пивка !

наздраве! пеем кумбая до пожара тoва е
бърнинг мен фестивал във варвара сами си
сами лизаме в огъня, но не страдаме
силно изгаряме от желание! ъ!

[chorus]
обичам, т’ва че мога да избирам да
обичам

[verse 4]:
всеки сякаш ял е картони и е
цар на купона и на съдбатата любовник
един ми вика “с мене не желае да спи”. викам
“звънни на майка си, че отдавна не си”

а пичът ми вика “битието е сиво, та сиво.”
викам му “инак не ще изпишеш красиво” зат’ва и
викахме силно, светът откликна със “нищо”, но
пичките си тръгват да ги придружим до таксито

накрая сам останах
видях замъци от пясък и статуи от
камък и знам, че времето ще срути тях
но от щастие плача – еби я разрухата

нещо средно между coolio и данте –
гангстерския ад, но па с убавия край е
смъртта – като я видим ѝ се смеем –
така си умираме да живеем! ъ!

chorus]
обичам, т’ва че мога да избирам да
обичам

- tahoma

letras aleatórias

MAIS ACESSADOS