a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

letra de ветерани (veterani) - golqm yus

[madmatic]
смесени образи между мортиша и мона лиза
тъкмо почнах да пиша и тя ми писа
в главата ми върти се силует на актриса
b-tch уби ми vibe-а и музата ми артиса
все по-често ми се случва да се чудя
‘що не си говорим, а си пишем до заблуда
после стига се до там, че делата на делян
не отговарят на словата дето сам е написал
сякаш длан съм разрязал и с твоята такава съм я стиснал
“имам ли всичко?” тоз въпрос със отговор прост е
имах да взимам. взех си. и ся дошъл съм за още
с подмолни погледи просто се правят на хитри
но ме вадят извън релси и паля сякаш съм в хитрино
к’о стана гледаш светът през дисплея си
говоря сякаш и аз не го правя, а просто пея си
моменти ценни губим във дребни цинизми
соц. мрежи бълват лайна като клизми
страх от ядрени бомби и катаклизми
широко скроени пикли пленени са в тесни призми
от там ме гледат с почуда
‘щот за тях нищо освен име на село не се крие в “пробуда”

[явката длг]
бъди внимателен ‘щот с римите си явката
първо ще зарови теб и после томахавката
това, че пееш за дрога не ми прави впечатление
единственото бяло, което имаш е течение
а аз съм просто един серсемин от втора глуха
много хора чуха слуха, че ми е изчезнал нюха
пениха се, плюха струват пенита, стотинки
и си мислят че са в бруклин, ‘щото ходят със кубинки
по улиците е пълно със откачалки
ся разбирате неща, които ние знаем от малки
пъпът ми не е хвърлен, а запазен във кутийка
не ми трябват патрони ще те пронижа със фунийка
на главата си слагам каскет и ставам аскет
хващам гората – не ми пожелавай късмет
паметта ми ме изоставя – о щях да забравя
че щях да правя нещо, ‘ма забрайх к’о щях да правя
разума е това, на което се позовавам
и съм този, който не бива да бъде назоваван
идвам от одесос, моят град и мойта крепост
пиша епос със свирепост достигаща до нелепост

[боро първи]
започвам образователно
след като се блъснах почнах да карам внимателно
кат’ ме почна живота забачках настъпателно
и заебах тия дет’ ми влияят отрицателно
приятелска дружина заминахме в чужбина
след някоя друга година се върнахме наполовина
ако това е война, ние се водим ветерани
младо-старо куче ближа си двете рани
искам да отида във гората в барака
а трябва пея, скачам на един и два крака
за една година не един и два трака
за една година двама роднини – два рака
това не са песни за клуб
това са песни за когато се чувстваш като ходещ труп
и нямаш на кого да споделиш
мойче, ние сме тука и сме го живяли, виж
питаш ли ме к’во ми е ?
а кат ме питат викам: “не ма питай” – класика
мойче, питаш ли ме кво ми е?
кат’ бях малък не си го представях така

- golqm yus

letras aleatórias

MAIS ACESSADOS